Богдана:
Отива си живота, мили.
Живота си отива.
Ах, още топлото му тяло
в ръцете ни изстива.
Да стъкнем огън, да го сгреем
с последните си съчки.
С вълшебно цвете да изтрием
жестоките му бръчки.
Било ли е, което беше?
Със нас ли? Но отмина.
Какво остана? Най-добрата,
последната третина.
Отива си живота, мили,
а предстои ни сякаш.
И все не вярваш, че изтича,
надяваш се и чакаш.
Изплъзва се, но дръж се здраво
за крехкото му кутре,
защото още ни остава
надеждата за утре.
Стефан:
Отива си живота, мила,
и нека сме готови.
Да духнем старите си свещи
и да запалим нови.
Богдана: Вей вятър в старата камина
и тишината хапе.
Стефан: Ти оплети ми ръкавици
и вълнени чорапи.
Богдана: От скрина аз ще ти извадя
кожухчето зелено
Заедно: и тъй подготвени ще тръгнем,
че там било студено.