От самота [Ot samota] lyrics

На думи паметта не отговаря

и бърза да забрави всеки път,

но още, още по летищата и гарите

прощалните ни жестове трептят.

Не знаем със какво ще ни накаже

прегръдката, разкъсана на две,

но някой, някой сменя всички жълти плажове

с непоносимо дълги дъждове.

А чувствата си тръгват, тръгват без полемика,

замества ги умората в кръвта

и казваме, че ни боли от времето,

а всъщност ни боли, а всъщност ни боли от самота.

Зачеркваме довчерашни посоки,

зачеркваме дори, дори самия край,

а нейде, нейде из плътта ни – в най-дълбокото,

прокудена мелодия блуждай.

И чувствата се връщат, връщат без полемика,

вълненията идат, идат по кръвта,

но казвайте, че ви боли от времето,

когато ви боли, когато ви боли от самота!