Най-много боли, когато ни лъжат очите, в които сме вярвали.
Души ни сякаш отвътре тогава, раздира ни някакъв бяс като глутница дива.
Невяра и вяра, и любов, и омраза се борят във нас.
Тъй кратък е животът ни, а дълъг – всеки час.
(×2):
Дъх си поемам, после отново,
отново прохождам и ето, вървя.
И при все че тежи любовта като огън,
дано някой ден от любов да умра.
Най-много тежи, когато се сринат мечтите, които сме имали.
Без път и посока се лутаме, сякаш въртим се във някакъв кръг.
Като древни икони във храма църковен се взираме има ли път.
Тъй кратък е животът ни, а няма край денят.
(×4):
Дъх си поемам, после отново,
отново прохождам и ето, вървя.
И при все че тежи любовта като огън,
дано някой ден от любов да умра.