Дайте ми уиски,
тази вечер не съм за вино,
нарани ме както никой друг преди
малко залитам,
но ми няма нищо...
Отивам си вкъщи така щастлива и сама
ще легна отново в нашето легло от страх
край човека, който наричах мой,
а сега се боя от него...
До мен с години
спокоен спеше
аз око не затварях нито за миг,
защото се опиянявах от страха,
че ще бъда изоставена...
Но, щастие мое, аз ще те изоставя първа,
не защото съм силна жена
опиянявах се от страха,
че ще бъда изоставена...
Не, мили, на мен не ми трябва
манекен за любов,
който сам се харесва
докато ме прегръща
на мен ми трябва накой, който обича, когато обича,
да ме прегърне първи...
На моята красота ти първи се кланяше,
а и първи я захвърли в калта
Ти, който първи в любов се кълнеше,
първи ме предаде...