(×2):
Остаряваме бавно, остаряваме бавно,
неусетно почти –
много видимо аз, много видимо аз,
по-невидимо ти.
Вече май наближавам
35,
а все още минавам
за един млад поет.
Едно старо момиче
почва в мен да личи
със опънати нерви,
с уморени очи.
Обяснима развръзка
и естествен процес.
Утре сутрин ще станат
синовете ни в 6.
(×2):
Тоз обелил коляно,
оня пукнал глава –
викат, плачат, разпитват
за това и това.
(×2):
Остаряваме бавно, остаряваме бавно,
неусетно почти –
много видимо аз, много видимо аз,
по-невидимо ти.
И ни връзват жестоко
със желязно въже.
Хищни малки момчета,
страшни малки мъже.
Погледни ме, не гледай
все към тях, все към тях.
Ах, отдавна забравих
тази думичка: „Ах!“
Остави ги самички
тази вечер поне.
Ние имаме още
колене, рамене.
(×2):
Ние имаме още,
свита в нас на кълбо,
една зла, упорита,
остаряла любов.
(×3):
Остаряваме бавно, остаряваме бавно,
неусетно почти –
много видимо аз, много видимо аз,
по-невидимо ти.