Кой ме смути със странен глас?
Кой ме гори във сън студен?
Един монах, една жена.
Една любов, една съдба.
(×2):
Те са пред мен – две сенки огнени.
Те са във мен – две болки плачещи.
Под слънцето на време страшно.
Един монах – сърце желязно.
Една жена, отрекла себе си.
Душите си осъдени горят.
(×2):
Те са пред мен, те са във мен –
две сенки огнени, две болки плачещи.
Кой ме смути със странен глас?
Кой ме гори във сън студен?
Един монах, една жена.
Една любов, една любов осъдена.