След хиляда години, когато вече няма да ни има,
ще бъде пак такава вечер, каквато е тази нощ –
на синьото небе, далечен и ярък,
пак както тази нощ Орион ще сияе.
Зеленият дъб, който пошумява в нощта,
ще бъде тогава прастаро тъмно дърво,
ще шуми във вятъра като тъмен спомен
за тази вечер, в която стояхме под него.
През мрака ще трепти сребърната светлина на същите звезди;
само младата двойка, която ще се прегръща тогава тук, ще е друга.
Точно както тази нощ в летния мрак ще сияе Орион
и точно така, както аз, момичето може би ще каже:
„Колко е далеч, колко е красив!
Как блестят неговите седем звезди!“
След хиляда години, когато няма да ни има вече,
на небето Орион още ще сияе.
Целувай ме хиляда дълги години,
когато млада двойка тук ще се целува пак.
Целувай ме хиляда дълги години,
когато млада двойка тук ще се целува пак.