Трябва да затвориш очите си
и така ще ме видиш.
За да завладееш сърцето ми,
трябва да опознаеш душата ми.
Ако не ти трябвам, нека си вървя.
Роден съм нехранимайко.
Мъчих се вече достатъчно,
но Господ ме вижда.
Jálomá lommá, jálomá lommá
Jálomá lommá lomalom
Jálomá lommá, jálomá nédinná
Jálomá lommá, lomálom
Защо ме излъга,
че цветът ми е без значение.
Знаеше, че очите ми са кафеви,
и никога не ще се променят.
Не искам вече нищо от теб.
Изчезни оттук, остави ме!
Да не те виждам повече,
проклета да си завинаги.
Jálomá lommá, jálomá lommá
Jálomá lommá lomalom
Jálomá lommá, jálomá nédinná
Jálomá lommá, lomálom
Извика ме Господ на четири години,
даде ми истинско оръжие в ръцете.
Знаех, че само той ме пази,
Упражнявах се с него като самурай.
Вярвам в Него, винаги истината казва,
С него мога да плача, а и пътят ми показва.
Един такъв съюз, който остава завинаги,
не бива да се пожертва, той е най-голямото ми съкровище.
Мистериозни сили живяха в детето,
Бояха се от него, вижда се в очите.
Акордите ми нападат, плачат в телата,
напразно го защитаваш, отрова в музикалния инструмент.
Големите тълпи опиянявах с него,
чуваш пусента ми, вече знаеш името ми.
Дълъг е пътят, рани по гърба ми
хилядите му съзли падат по китарата ми.