Orders From the Dead [Bulgarian translation]

Светът избухва в пламъци

Светът избухва в пламъци

Светът избухва в пламъци

Светът избухва в пламъци

Но тези пламъци не са новост за мъртъвците ни.

Мъртъвците ни изкрещяха последната си молитва в тези пламъци.

Мъртъвците ни изпяха последната си приспивна песен в тези пламъци.

Мъртъвците ни се молеха на безверния ни Бог в тези пламъци.

Мъртъвците ни изшептяха последно сбогом на майка си в тези пламъци.

"Казах и', майко, не тъжи, ние ще се върнем.. сбогом...майко!"

Мъртъвците ни стискаха силно децата си

докато светът избухвашe в пламъци

"Децата ми, видя ли децата ми?

в името на Бога!

О, какво ми отнеха, за какво да искам да живея?

децата ми!

децата ми!"

Тя бяга към морето

пада и се удавя

Мъртъвците ни видяха дъщерите си заколени, изнасилени и пребити

в тези още горящи пламъци

Мъртъвците ни видяха брадва да премахва черепът на майка им. и този череп да стои като корона на дървен кол в непрестанното горене на тези пламъци.

Мъртъвците ни видяха как очите и езикът на Хризостом бяха изтръгнати,

зъби и пръсти счупени един по един

в смехът и насладата на тези пламъци.

"Те хванаха един от нас четиримата,

разпориха корема му с нож

и го накараха да ходи държейки червата си в ръце."

Мъртъвците ни видяха сестрите си заляни с бензин

крещящи с разтапящи се кожи.

светът ибухва в пламъци

светът който избухва в пламъци.

"В името на Бога, не ни оставяйте

имаме бебета с нас, старци, и девици...

Вие сте виновен, Адмиралe!

Огън, огън!"

Мъртъвците ни бяха влачени през калчища и през пустинно слънце

цели седмици докато слънцето не изсуши техните дробове.

И когато пламъците излязоха отвътре от устите им, и разкъсаха устните им,

тогава чухме последната им молитва.

Господи, Боже, имай милост над душите ни!

"Те ни предадоха, разпродадоха ни!

Бог да ги накаже!

Адмирале, какво чакаш?

Хайде, спаси ни!

Огън, огън!

Те видяха как светът избухва в пламъци,

погребани живи, а вътре в ямите пишеше:

"ГЯУР НЕВЯРВАЩ! НАШИЯТ БОГ ИЗБРА ДА УМРЕШ!"

Поклони се!

И тя се покланя!

Съблечи се!

И тя се съблича!

Отвори си краката!

И тя ги отваря!

Танцувайте!

И тя танцува!

Изгори честта и родината си!

И тя плюе по тях!

Отречи се от вярата си!

И тя се отрича!

И сега проклетите мъртъвци ни заповядват да кажем:

Това е моят гроб, мое свещено легло

Не можете да ми го вземете

Не можете да заличите моето име

Не можете да изтриете мъртъвците ни

Не може да изтриете мъртвите

Защото ни е заповядано сега

да назовем имената им, да ги изброим,

да кажем дата и място на раждане,

бащиното им име, и нежността на очите

на майка им

Довиждане

Довиждане

Довиждане

...

Но аз имам заповед от мъртвите която предупреждава:

Не ме забравяй!

Кръвта ми ще изпълни въздуха който дишаш завинаги!

Мойта траурна птица не е мъртва..

тя носи всички мои зъби!

Мойта усмивка с вечна памет! Моят смях!

Вампир!

Аз съм непогребаният мъж който не може да спи, рязан на 40 парчета!

Аз съм момичето разкъсано и не богословено!

Аз съм отворената уста която дърпa твойта плът!

Отворената уста за която няма покой никога!