Встрани от факта, че все още те обичам,
трябва да предпазя проклетата си гордост –
и представи си само какво бих си причинила, ако те потърся.
Вероятно ще си помислиш, че се предавам –
и е вярно – тъй, както е вярно, че с теб…
…вече
спомените не стигат, и сам го знаеш.
Би било, като да причиня още болка
на един от двама ни, който няма да си ти.
Вече
небето се разкъса над нас.
Събери звездите ми – аз ще ги подаря
на онази, която сега заема моето място.
И късам като календар дните на живота,
раздвоена между стари приятели и самота.
Отвикнах се от тебе, помни ми думата.
Сдърпвам се от време на време с мъката –
ако тя спечели, моя си работа, но…
…вече
спомените не стигат и сам го знаеш.
Би било, като да сторя още болка
на един от двама ни, който няма да си ти.
Вече
сключих примирие със своите мисли
да не те обичам – дори и ти да не искаш.
Ако успея, обещавам…
Ако успея, обещавам –
ще го направя…