Опияняваща и тиха
замина ти, отиде ти.
В една вихрушка се извиха
одушевените мечти.
Пред тебе спяха снеговете
във утешителна тъга.
Над теб звъняха ветровете
на свойта волтова дъга.
Небето неизменно рано
събра и мир, и тишина…
А в мен защо,
защо остана
все тази блудкава вина;
все този недостиг на воля
във уморената душа.
И продължавам да съм болен,
да страдам или да греша.
Да не признавам, че отдавна
завинаги те преживях.
Страстта угасваше и бавно
се утаяваше във грях.
И във измислени покани
описвах мъртвата любов.
Сега съм сам.
Назад остана
един несъществуващ зов.
Надеждите се размениха.
Аз нямам.
Имаш само ти…
Опияняваща и тиха,
разлюбена –
замина ти!