Поредна строфа, поредно търсене на нещо свято.
Пореден шанс да оправя нещата.
О, когато сме млади и се забавляваме,
няма нищо изгубено, нищо спечелено и
видимо няма последствия.
Знаеш, че само ти се струва като тъмнина,
когато светлината не грее на твоята страна.
Ти бе поетът, аз бях поемата.
Но беше ли мой, беше ли сам себе си?
Или се борихме за живота си?
Няма значение, че оцеляхме.
Но ако можех да имам един последен път с теб...
Представям си всички неща, които бихме направили.
Любовта е в неизказаните думи, всички тези моменти са безценни.
Вечността е моя с теб.
Ла-ла-ла, ла-ла, ла, ла, ла-ла, ла-ла, ла
Ла-ла-ла, ла-ла, ла, ла, ла-ла, ла-ла, ла
Ла-ла-ла, ла-ла, ла, ла, ла-ла, ла-ла, ла
Ла-ла-ла, ла-ла, ла, ла, ла-ла, ла-ла, ла
Ла-ла-ла, ла-ла, ла, ла, ла-ла, ла-ла, ла
Попитах миналото, ако нищо не е вечно, защо не ми покажеш?
Но се страхувам да не се изплаша.
Защото когато има любов, има и загуба.
И те висят на кръста
с една друга приказка за разказване
и още много желания за кладенеца.
Но ако можех да имам един последен път с теб...
Представям си всички неща, които бихме направили.
Любовта е в неизказаните думи, всички тези моменти са безценни.
Вечността е моя с теб.
Ла-ла-ла, ла-ла, ла, ла, ла-ла, ла-ла, ла
Ла-ла-ла, ла-ла, ла, ла, ла-ла, ла-ла, ла
Ла-ла-ла, ла-ла, ла, ла, ла-ла, ла-ла, ла
Ла-ла-ла, ла-ла, ла, ла, ла-ла, ла-ла, ла
Ла-ла-ла, ла-ла, ла, ла, ла-ла, ла-ла, ла
Но ако можех да имам един последен път с теб... (Ла-ла-ла, ла-ла, ла, ла, ла-ла, ла-ла, ла)
Представям си всички неща, които бихме направили. (Ла-ла-ла, ла-ла, ла, ла, ла-ла, ла-ла, ла)
Любовта е в неизказаните думи, всички тези моменти са безценни. (Ла-ла-ла, ла-ла, ла, ла, ла-ла, ла-ла, ла)
Вечността е моя с теб. (Ла-ла-ла, ла-ла, ла, ла, ла-ла, ла-ла, ла)
И макар само да изглежда като тъмнина,
докато някой не запали светлината,
бих изживяла всичко това отново, с един различен край.
И бих заплатила най-високата цена,
за да те прегърна за един последен път.