Не помня нищо
Не знам дали е сън или реалност
Дълбоко в себе си усещам че искам да крещя
Но викът ми не излиза в тази ужасна тишина
Сега когато войната приключи за мен
Будя се, но не виждам
Че няма много останало от мен
Сега за мен реална е само болката
Задържам дъха си с надежда да умра
О, моля те, господи, помогни ми
Чувствам се като в майчината утроба
Вливат ми живот който трябва да почувствам
Но не мога да очаквам да го открия
Не мога да очаквам че отново ще живея
Хранен през тръбичка която са вкара ли в мен
Точно като ефтин сувенир от войната
Свъзан към машини които ме подържат жив
Откъснете ме от този живот
Задържам дъха си с надежда да умра
О, моля те, господи, пробуди ме
Сега светът го няма и аз съм сам
О, господи, помогни ми
Задържам дъха си с надежда да умра
О, моля те, господи, помогни ми
Тъмнината ме обгръща
Всичко което виждам
Абсолютен ужас
Не мога да живея
Не мога да умра
Хванат съм в капан
Моето тяло е моят затвор
Избухна мина и ми отне зрението
Отне ми речта
Отне ми слуха
Отне ми ръцете
Отне ми краката
Отне ми душата
И ме остави да живея в този ад