(Затвори отвън вратата!
Няма, няма все да съм добрата, няма!
Днес ще викам вместо тебе
на тази в огледалото пред мене!)
1.Пак онази лудата
в мойто огледало видях
как гримира болката
и не пуска в своя свят.
Ти обичаш така да съм ти под ръка,
да търпя и да ти прощавам.
Ти обичаш така, но не зная кога,
силно ще ти извикам!
Припев:
Затвори отвън вратата!
Няма все да съм добрата, няма!
Днес ще викам вместо тебе
на тази в огледалото пред мене!
За каква се мисли тази?
За светица ли че не те мрази?
И защото днес обича
този който най не я обича?
2.Щом премине бурята
ще съм тиха както преди.
И в мене лудата
ще те моли "Мой бъди!".
Ти обичаш така да съм ти под ръка,
да търпя и да ти прощавам.
Ти обичаш така, но не зная кога,
силно ще ти извикам!
Припев:
Затвори отвън вратата!
Няма все да съм добрата, няма!
Днес ще викам вместо тебе
на тази в огледалото пред мене!
За каква се мисли тази?
За светица ли че не те мрази?
И защото днес обича
този който най не я обича?
(За каква се мисли тази?
За светица ли че не те мрази?
И защото днес обича
този който най не я обича?
Защо, защо, защо?)
Припев:
Затвори отвън вратата!
Няма все да съм добрата, няма!
Днес ще викам вместо тебе
на тази в огледалото пред мене!
За каква се мисли тази?
За светица ли че не те мрази?
И защото днес обича
този който най не я обича?
Защо?