В дъждовни следобеди, когато спомените покриват небето като облаци,
вятърът е изпълнен с нашите сбогувания.
В дъждовни следобеди избягвахме далеч,
с дъжд и любов споделяхме деня.
Какво се обърка? Ще ми се да знаех…
Аз ли бях виновна, или ти?
Не зная…
Мислиш си, че си казал „сбогом“, понеже каза „довиждане“.
Тръгваш си със сухи очи.
Ала вятърът помни всички наши любими песни
в дъждовни следобеди,
в дъждовни следобеди…