Аз вярвам, има вечност на земята,
защото има вечност между нас.
Аз вярвам, има нежност под звездата,
която над сърцата има власт.
За тази вечност пея и копнея
със свойта омагьосана душа.
Сред странен блясък, в който не живея,
кого ли мога аз да утеша?
Остави диря в мене любовта,
стрела в сърцето, милост в мойта песен.
Дари ми само песен любовта.
Душата ми отново се обрича –
тя преминава през копнеж и вина.
Душата иска само да обича –
тя опрощава и лъжа, и злина.
Аз вярвам, има вечност на земята,
защото има вечност между нас.
Аз вярвам, има нежност под звездата,
която над сърцата има власт.
Остави свойта диря любовта,
стрелата във сърцето, в мойта песен.
Дари ми само песен любовта.
(×2):
Отново е душата омагьосана –
тя опрощава и лъжа, и злина.
Любовно е душата омагьосана –
тя преминава през копнеж и вина.