Какви големи ръце, какви големи очи имаш…
но коя друга освен мен знае за тях?
Колко е хубаво да те милвам само…
но коя друга освен мен го прави?
Кой знае дали съм единствената, която имаш,
и дали мислиш за друга, докато съм с теб…
Искам да узная за теб, искам да узная повече –
дали правиш и с мен същите неща, които може би
си правил с някоя, която, докато е била на моето място,
на всичко е отвръщала с „да“ тъй, както и аз сега с теб.
И ако действително е така, за мен ще е нож в сърцето;
ако си стигнал дотук, искам да узная защо,
искам да узная, но вече ме обзема страх,
че може да открия, че цяла пропаст ни дели.
Отвъд планината
какво ли се крие – кой ли знае…
Отвъд планината,
отвъд…
И досущ като могъща планина си ти,
зад която не се вижда какво се крие,
а така ми се иска да мога да си представя,
че ще открия зелени равнини.
О, да… аз, дето прикривам своята ревност
дълбоко в сърцето си чрез една лъжа.
Искам да узная за теб, искам да узная повече,
но има нещо, което можеш да ме попиташ ти,
и затова не искам, не искам да казвам нищо повече.
Ти си моята свобода, ти си моят плен.
Отвъд планината
може би някой ден ще стигна.
Отвъд планината,
но, но не и сега…
Не и сега, не и сега…
Не и сега…