Аз се моля и не вярвам нему,
Какво говорят хората за нас,
Аз сама сега разбрах,
Че не мога дишам без теб дори.
И океани станали очите ти.
И светлина няма в тях.
Защо сега ми е зима?
Твоя огън ме хваща на всеки сто години.
Знаеш у нас си ти с мен
Всичко било любов...
Всичко тя била
За двама една...
А сега без тебе съм аз
Кат птица без криле
Падам от небето,
Като една звезда...
Глас мой и две криле
Ти ми подари
В края на зимата.
И сега не мога без тебе
И сърцето мое те разбра!
И океани станали очите ти.
И светлина няма в тях.
Защо сега ми е зима?
Твоя огън ме хваща на всеки сто години.
Знаеш у нас си ти с мен
Всичко било любов...
Всичко тя била
За двама една...
А сега без тебе съм аз
Кат птица без криле
Падам от небето,
Като една звезда...
Аз моля се и не вярвам нему,
Какво говорят хората за нас,
Аз сама сега разбрах,
Че не мога дишам без теб дори.
И океани станали очите ти.
И светлина няма в тях.
Защо сега ми е зима?
Твоя огън ме хваща, на всеки сто години.
Знаеш у нас си ти с мен
Всичко било любов...
Всичко тя била
За двама една...
А сега без тебе съм аз
Кат птица без криле
Падам от небето,
Като една звезда...
Падам от небето,
Като една звезда.