Колко път в самота прострян,
но мигът ни вълнува и – може би –
като старите кораби
все ще браздим в този живот океан.
Няма вкус, няма цвят скръбта,
не от страх, а от страст сме опърлени.
Колко нежност отхвърлена
скита из нас, скита из вас по света.
Не помнете адреси, не пишете писма –
всяка вест ще ни стигне нейде сама.
Тайнствен компас
в лявата гръд строго тупти с тиха власт.
Няма глас, няма дъх смъртта,
няма край, няма вярност прекъсната.
Тази вярност е пръсната
нейде из нас, нейде из вас по кръвта.
Колко път в самота прострян,
но мигът ни вълнува и – може би –
като старите, старите кораби
все ще браздим в този живот океан.