Океан [Тайфуни с нежни имена] [Okean [Tayfuni s nežni imena]] lyrics

Колко път в самота прострян,

но мигът ни вълнува и – може би –

като старите кораби

все ще браздим в този живот океан.

Няма вкус, няма цвят скръбта,

не от страх, а от страст сме опърлени.

Колко нежност отхвърлена

скита из нас, скита из вас по света.

Не помнете адреси, не пишете писма –

всяка вест ще ни стигне нейде сама.

Тайнствен компас

в лявата гръд строго тупти с тиха власт.

Няма глас, няма дъх смъртта,

няма край, няма вярност прекъсната.

Тази вярност е пръсната

нейде из нас, нейде из вас по кръвта.

Колко път в самота прострян,

но мигът ни вълнува и – може би –

като старите, старите кораби

все ще браздим в този живот океан.