Река съм аз, море си ти,
но океан ни дели.
Изваяни, безизразни
са лицата ни от сняг.
Дълго вървях по пътища стръмни,
дълго не спях в студени дни
и не открих следи от мен
и от спомена за нас.
Луна съм аз, земя си ти,
но океан от звезди ни дели.
Сънувани, горещи дни,
но отдавна забравени.
Дълго вървях по пътища стръмни,
дълго не спях в студени дни
и не открих следи от мен
и от спомена за нас.
Река съм аз, море си ти,
но океан ни дели.
Луна съм аз, земя си ти,
но океан от звезди ни дели
и не открих следи от мен
и от спомена за нас.
Дълго вървях по пътища стръмни,
дълго не спях в студени дни
и не открих следи от мен
и от спомена за нас.
Река съм аз, море си ти,
но океан ни дели.
Луна съм аз, земя си ти,
но океан от звезди ни дели
и не открих следи от мен
и от спомена за нас…