Погледни –
огънят в душата ми
дори в умореното ми тяло
с ясен пламък
пак и пак ще се разгори.
Никога няма да угаси
огъня в душата ми
дъждът с вятъра, който ечи като хор –
нека си вее от високите планини
или от моретата.
Ние сме бедни, богати,
ние сме експрес на релси,
ние сме песен, която някой е доизпял.
Ние сме здрави, болни,
ние сме статуи безславни.
Огънят продължава да пламти в нас.
В точното време
огънят в душата ми,
както извиваш ненадейно със съда,
ще разбуди любовта,
желанието скрито и спящо тук, в нас.