Ognuno [Bulgarian translation]

Всеки има маса от ситуации,

поднесени му от живота.

Всеки изяжда прекрасните си мигове,

всяка надежда голяма и чиста

и отпива вечно от своите емоции.

Всеки вижда това, което има пред себе си,

проливния дъжд и проясняването.

Всеки израства сред хора –

понякога заради своите рани.

Всеки казва и празни, и важни неща.

Всеки е рожба на себе си,

без да забравя, че е баща

на тежките като олово дни

в кошницата с глупости.

Всеки руши и после събира,

всеки говори и иска да бъде разбран,

всеки прахосва повече от необходимото

и накрая се оказва собственик на нищо.

Всеки, щом се почувства прекалено самотен,

се слива със сърцето на хората.

Всеки има множество признания,

настанили се под леглото призраци,

изгаряния от разочарования,

но и една увереност, скрита дълбоко в гърдите.

Всеки има своя храм от празни мигове,

всеки отронва своя смях

като класове пшеница.

Всеки преживява по-неспокойни нощи,

лунни нощи, превърнали се в сребро.

Всеки очаква кога ще дойде неговото лято.

Всеки се спуска по потока на времето,

дори и да пусне корени.

Животът пуска своя силен вятър

да щурмува сред горите на своите склонове.

Всеки сее обещания,

които са предпоставки за война.

Всеки променя своята съдба,

понеже се заблуждава, че я променя.

Както всеки друг тази сутрин

и аз отворих очи…

Всеки сее обещания,

които са предпоставки за война.

Всеки променя своята съдба,

понеже се заблуждава, че я променя.

Както всеки друг тази сутрин

и аз отворих очи и танцът започна.