В този свят тъй луд
от метал и мраз,
свят от земна жал,
самотност лунна
би умрял от студ,
а със теб – и аз
без оная жар
помежду ни.
И в мига студен
и добър, и лош,
пак ела без глас,
не казвай нищо.
Приседни до мен
както всяка нощ.
Запали край нас
едно огнище.
Чуй как студен, суров
животът край нас крещи.
Виж как с ръце от мраз
ни стяга в обръч.
Нека със жар, любов,
нека със огън тих
сгреем света край нас
със малко обич.
Всичко зная аз.
Всичко знаеш ти.
Думи пред жарта
са тъй излишни.
Нека вместо нас
огънят шепти.
Нека любовта
ни е огнище.
(×2):
Чуй как студен, суров
животът край нас крещи.
Виж как с ръце от мраз
ни стяга в обръч.
Нека със жар, любов,
нека със огън тих
сгреем света край нас
със малко обич.