Тръгвам нависоко, към слънцето вървя,
ще следвам светлината, дори и след дъжда!
Помни, в някой друг живот
ще изпиташ тази моя любов!
Тогава би усетил ти ада,
който вечер в мене гори!
Припев:
Звездите рани стават, за тебе ми разказват
и толкова тъжна ставам,
и пак ангелите разплаквам -
не си тук и ето, разплаках пак небето!
Когато питат ме за теб
отговарям хладно, сякаш съм от лед...
Не помня кой си за пред тях!
Но когато падне отново нощта
паля силен огън в дъжда...
Припев:
Звездите рани стават, за тебе ми разказват
и толкова тъжна ставам,
и пак ангелите разплаквам -
не си тук и ето, разплаках пак небето!
До кръв да ме раняват и без дъх да ме оставят,
в последния миг "живот, обичам те!" ще кажа!
И на кръст да ме разпънат, и до смърт да ме измъчват -
ще умра, но няма аз от теб да се откажа!
Паля силен огън в дъжда...
Припев:
Звездите рани стават, за тебе ми разказват
и толкова тъжна ставам,
и пак ангелите разплаквам -
не си тук и ето, разплаках пак небето!