Не, не искай ти от мен
само тиха топлота,
любовта на този свят
е една.
Тя е огънят червен,
пламнал лудо във кръвта!
Тя за мен е дух крилат,
светлина.
Нека с нея да горя,
да живея, да умра!
Нека в пепел се превърна! И тогаз,
в пепелта, ако съзреш
въглен още жив, горещ,
знай, че този въглен жив – туй съм аз.
Знам, ще дойдат зимни дни.
И с премръзнало сърце
ти до огъня ще спреш
сам тогаз.
Щом поискаш, посегни,
но пази от мен ръце,
знай, че огънят горещ,
туй съм аз.
(×2):
Нека с огъня горя,
да живея, да умра!
Ако в пепел се превърне моя ден,
всеки огън по света,
всеки въглен в пепелта
нека, нека те изгаря вместо мен!