Огън от любов [Ogǎn ot lyubov]

Силвия:

Думите съди, сбирай моите писма,

но не ги чети – идвам вместо тях.

Огън от любов ще запаля аз сама

и да изгоря, не ме е страх.

Васил: Огън от любов – най-щастливия пожар;

и в единствен миг, щом изпепели,

Заедно: ще се прероди в нежност и във красота.

Докосни ме ти! Думите съди!

И без думи нека винаги във нас

клетвения шепот нежно да звучи,

любовта да бъде съдница и власт,

слънчев миг във нашите очи!

Думите съди!

Васил: Огън от любов – най-щастливия пожар;

и в единствен миг, щом изпепели,

Заедно: ще се прероди в нежност и във красота.

Докосни ме ти! Думите съди!

И без думи нека винаги във нас

клетвения шепот нежно да звучи,

любовта да бъде съдница и власт,

слънчев миг във нашите очи!

Огън от любов – най-щастливия пожар,

и в единствен миг, щом изпепели,

ще се прероди в нежност и във красота.

Докосни ме ти! Думите съди!