Силвия:
Думите съди, сбирай моите писма,
но не ги чети – идвам вместо тях.
Огън от любов ще запаля аз сама
и да изгоря, не ме е страх.
Васил: Огън от любов – най-щастливия пожар;
и в единствен миг, щом изпепели,
Заедно: ще се прероди в нежност и във красота.
Докосни ме ти! Думите съди!
И без думи нека винаги във нас
клетвения шепот нежно да звучи,
любовта да бъде съдница и власт,
слънчев миг във нашите очи!
Думите съди!
Васил: Огън от любов – най-щастливия пожар;
и в единствен миг, щом изпепели,
Заедно: ще се прероди в нежност и във красота.
Докосни ме ти! Думите съди!
И без думи нека винаги във нас
клетвения шепот нежно да звучи,
любовта да бъде съдница и власт,
слънчев миг във нашите очи!
Огън от любов – най-щастливия пожар,
и в единствен миг, щом изпепели,
ще се прероди в нежност и във красота.
Докосни ме ти! Думите съди!