Това е моята ода
За меланхолията
За всичко загубено
За всичко, което можеше да бъде
Затвори очи
Хвани ръката ми
Заедно ще бродим
В търсене на загубени земи
Където времето е скъпоценност
Погребана в пясък
И звездите подобно на гори
Крият скрити пътеки
Където любовта иде нежно
В топъл нощен бриз
С мека скръб
И ръце лекуват
Където сърцето среща любовника
Закриляно от лунната светлина
Където тъгата на деня
Е утрешния сън
Това е моята ода
За меланхолията
За всичко загубено
За всичко, което можеше да бъде
За обсебените води
Които идат към мен
За призраците на погубеното време
Които ме зоват