Сърцето ми не може да бъде до друг нито ден.
И двама да сме, утрото дочаквам сам.
Ти си грешка, която повтарям.
И когато всичко е наред, не ми е добре.
И когато имам всичко, а къде си ми ти?
Мой стар сън, недосънуван.
Никой не може да се сравни с любовта.
И нищо не помни като сърцето.
Но не мога да ти мисля зло.
Оттук до небето и обратно, веднъж ми каза,
че съм човекът, до когото би остаряла.
Венец от цветя, всички в бяло.
Не сме се докосвали тялом.
Но в душата ми си оставила своята душа.
Не крий усмивката си, аз така те знам.
Не мога да те дам на никой.
И още не знам как да не те сънувам.
И когато всичко е наред, не ми е добре.
И когато имам всичко, а къде си ми ти?