Човек изморен съм аз, не разхвърлям думи. Вървя със свойте крака по пътя който съм избрал сам. И няма връщане.
Ти си скрита приказка, бих те носил със мене да не може никой да те изцапа. Да не те зарази със фалшиви думи. От сега и до века.
Подарявам ти душата си, пред краката ти простирам любов. Прекалено много търсих. А имах всичко преди и почти го изгубих.
От грехът до покаянието водят само две пътеки. Аз съм минал и по двете. Груби неща ти признах а не трябваше.
Човек изморен съм аз, не разхвърлям думи. Вървя със свойте крака по пътя който съм избрал сам. И няма връщане.