И аз имах живот неизчерпаем,
като пролетта, която над полята се простира.
Сърцето ми биеше бързо, без изобщо да се спира,
сякаш огън имаше в гърдите ми...
Разбрах аз колко съм се уморила,
когато почувствах, че влюбена съм в теб.
И като извор, който във морето се излива,
Успокоих се аз, и се пречистих...
Думите ти са стихове прекрасни.
Луд е този, който не теб, а някой друг обича.
Лицето ти е цвете най-красиво сред всичките цветя,
а очите си са като царство непознато...
Скрий глава си на моите гърди, любими!
Нека ръката ми да поскита из красивите ти коси.
Нека един ден плачем, а друг да се смеем,
като непослушните, влюбени деца...