Океанът прилича на любовта –
за двама в него има безброй места.
На дъното не виждаш – коварен е
или по-скоро просто своеволен.
Океанът е империя без граници –
ще ти даде всичко, а може би нищо.
Аз знам, по здрач прелива ухайно от цветове,
в който има съкровища под нас –
затова те посрещам тук.
Корабът ми бразди обширния океан.
Какво гони морския прилив до всички страни на света?
Вятърът отне платната ми,
но не и силата ми, така че плаваме нататък.
Океан – и си казваш, че го знаеш –
колко пъти обаче не знаеш какво да направиш.
Колебаеш се, безпомощен си.
Имаш компас, а в мъглите му блуждаеш.
Океанът не е просто купчина вода –
той звучи в песните и от стиховете на много оди.
Който знае бурята и утрините му ласкави,
той и на любовта се отдава,
затова те посрещам тук.
Корабът ми бразди обширния океан.
Какво гони морския прилив до всички страни на света?
Вятърът отне платната ми,
но не и силата ми, така че плаваме нататък.