След сто раздели
незаздравели
кой би очаквал – пак съм добре!
След сто пожара
какво накара
на твойто име зара да спре?
Вече не съм от изгубените –
себе си аз намерих в теб.
Устните ти, лудо влюбените,
излекуваха мойто сърце.
(×2):
Обсебена от тебе,
фатално пристрастена
ще остана.
Така да те обичам,
със мания граничи –
изход няма!
Една душа сме,
едно сърце сме –
кой би мечтал за друга любов?
А как обичам
да ме наричаш
„момичето на твоя живот”!
Вече не съм от изгубените –
себе си аз намерих в теб.
Устните ти, лудо влюбените,
излекуваха мойто сърце.
(×2):
Обсебена от тебе,
фатално пристрастена
ще остана.
Така да те обичам,
със мания граничи –
изход няма!
Обсебена от тебе.