Облаци незнайни по небето, по небето,
спрете се при мен поне веднъж, веднъж
с бяла вест и слънце за сърцето,
с тиха нежност и със весел дъжд
или вятърът ще ви отвее
в някой край нечут за моя зов
и сама напразно ще копнея,
ще горя от жажда и любов.
Мои облаци,
бели облаци,
вий летите все над мен,
тихо плувате
и сънувате
в радостта на моя ден.
Мои пролети,
чудни пролети
с дъх на слънце и цветя,
разцъфтявате
и дарявате
вечна младост на света!
Облаци незнайни в небосвода,
стигам ви със мисъл и ръце
и съглеждам как насам ви води
вятърът на моето сърце.
Мои облаци,
бели облаци,
вий летите все над мен,
тихо плувате
и сънувате
в радостта на моя ден.
Мои пролети,
чудни пролети
с дъх на слънце и цветя,
разцъфтявате
и дарявате
вечна младост на света!
Мои облаци,
бели облаци,
мои мечти!