Облаче ле бяло [Oblache le bialo]

Я кажи ми облаче ле бяло

от где идеш, где си ми летяло.

Не видя ли бащини ми двори

и не чу ли майка да говори.

Що ли прави мойто чедо мило,

с чужди хора, чужди хляб делило.

Ти кажи и, облаче ле бяло,

жив и здрав, че тук си ме видяло.

И носи й от мене много здраве,

много мина, мъничко остана.

Наближава в село да се върна,

да се върна, майка да прегърна.

Наближава в село да се върна,

да се върна, майка да прегърна.

да се върна, майка да прегърна.