Щом аз усещам покрай мен
едно цъфтене непрестанно
и щом започва моя ден
със птича песен в утро ранно,
щом ти със обич си богат
и малко искаш, много даваш,
щом вечно жизнен, вечно млад,
макар и посребрен, оставаш,
обикновени чудеса,
малки чудеса,
прости чудеса
има.
Сини небеса,
капчици роса,
сенки във плеса
има.
И още златен звезден прах,
влюбен поглед плах,
весел волен смях
има.
Обикновените неща,
малките неща
дават смисъл на света.
Щом спи във люлката дете,
лицата щом навред са ведри
и щом дървото порасте,
и плодове ни дава щедри,
щом радост мъката смени,
щом моят син ми каже „мамо“,
в душата щом се настани
едно спокойствие голямо,
обикновени чудеса,
малки чудеса,
прости чудеса
има.
Сини небеса,
капчици роса
сенки във плеса
има.
И още златен звезден прах,
влюбен поглед плах,
весел волен смях
има.
Обикновените неща,
малките неща
дават смисъл на света.