Измислих те в една безсънна нощ.
Нарекох те с най-хубавото име.
Очите ти създадох от небе,
ръцете ти – от ласка на коприна.
От всеки спомен взех една мечта,
от всеки стих – ред недописан.
Душата ти изваях от дъжда.
И тръгнахме с теб по път орисан.
И ето те - най-истински в света!
Прегръщай ме!
Прегръщай ме, жадувай ме, люби ме!
Обичай ме с нежност и душа…
А после, ако искаш, забрави ме.
Измислих те в една безсънна нощ,
защото знам, че някъде те има.
Ти идваш в светлина,
стопил в мен една безкрайна зима.
Ти идваш в ореол от светлина.
Обичай ме… Обичай ме.
Измисли ме в една безсънна нощ.
Знаеш, че ме има.
Обичаш ме. Обичам те и аз.
А в туй е твоята сила.
Но слабостта ти, скъпа, е в това,
че в своята самота,
роди ме в съня си, обгърнат от свян.
Защо не изкрещя, че любовта е жива?
За туй прощавам ти. Какво е любовта?
Да прощаваш някому повече,
отколкото заслужава.
И ето те - най-истински в света!
Прегръщай ме!
Прегръщай ме, жадувай ме, люби ме!
Обичай ме с нежност и душа…
А после, ако искаш, забрави ме.
Измислих те в една безсънна нощ,
защото знам, че някъде те има.
Ти идваш в светлина,
стопил в мен една безкрайна зима.
Ти идваш в ореол от светлина.
Обичай ме… Обичай ме.