Летят годините, не спират своя бяг,
препускат, не поглеждат те назад,
отнасят, без да питат, радост и тъга,
наказват нощите с тревожна самота.
Сякаш нищо не остана,
но съдбата ме наказа
да изгарям в лед от сълзи.
Много обич разпиляна
в мен се лута неразбрана
и разкъсва моите дни,
моята душа, моите мечти.
Опитвам се с усмивка да продължа,
опитвам се живота да пренаредя,
да продължа да пея за любовта,
да ви прегръщам, да ви благодаря.
Но само обич разпиляна
на парчета в мен остана
и не мога да я събера.
Само обич разпиляна
в мен се лута неразбрана
и разкъсва моите дни,
моята душа, моите мечти.
Само обич разпиляна
на парчета в мен остана
и не мога да я събера.
Само обич разпиляна
в мен се лута неразбрана
и разкъсва моите дни.
Само обич разпиляна
в мен се лута неразбрана
и разкъсва моите дни,
моята душа, моите мечти,
моите мечти.