Като огън непокорен, като въглен скрит,
като притихнал залив, като свиреп порой,
като бесен ураган и като нежен бриз,
като зима летна, като юлски зной,
туй е мойта силна обич – с нея не играй.
Тя на никого и нищо няма да прости.
Ще те стигне, ако лъжеш, на света накрай,
ще те стигне, ще те стигне, ще ти отмъсти.
(×2):
Обичай ме докрая ти!
Не можеш ли – недей, недей тогаз
да обещаваш с нежен глас
луна и слънце, и звезди –
лъжите не прощавам аз.
В миг, във който е спокойно, твоето сърце
в ураган ще се превърне, в бягащия бриз,
а от въгленчето, гряло двете ти ръце,
страшен огън ще избухне, ще те изгори.
Сънения залив, дето с обич те люля,
като луд порой ще плисне в тихите ти дни
и сред зноя бял на юли в юлските поля
люта зима ще те грабне, ще те вледени.
(×2):
Обичай ме докрая ти!
Не можеш ли – недей, недей тогаз
да обещаваш с нежен глас
луна и слънце, и звезди –
лъжите не прощавам аз.