Обич [Обичай ме докрая ти] [Obič [Običay me dokraya ti]] lyrics

Като огън непокорен, като въглен скрит,

като притихнал залив, като свиреп порой,

като бесен ураган и като нежен бриз,

като зима летна, като юлски зной,

туй е мойта силна обич – с нея не играй.

Тя на никого и нищо няма да прости.

Ще те стигне, ако лъжеш, на света накрай,

ще те стигне, ще те стигне, ще ти отмъсти.

(×2):

Обичай ме докрая ти!

Не можеш ли – недей, недей тогаз

да обещаваш с нежен глас

луна и слънце, и звезди –

лъжите не прощавам аз.

В миг, във който е спокойно, твоето сърце

в ураган ще се превърне, в бягащия бриз,

а от въгленчето, гряло двете ти ръце,

страшен огън ще избухне, ще те изгори.

Сънения залив, дето с обич те люля,

като луд порой ще плисне в тихите ти дни

и сред зноя бял на юли в юлските поля

люта зима ще те грабне, ще те вледени.

(×2):

Обичай ме докрая ти!

Не можеш ли – недей, недей тогаз

да обещаваш с нежен глас

луна и слънце, и звезди –

лъжите не прощавам аз.