Роди ме ти!
От женската си слабост ме роди,
да бъда твой,
да бъда твой и силен.
Но аз обърках сила със насилие
и вдигнах над главата ти камшик,
и го размахвам хиляди години.
Обич моя!
Роди ме ти!
От вечния копнеж да бъдеш любена,
обич моя,
роди ме.
Но аз те похитих
и се нарекох твой владетел.
Обич моя!
Роди ме ти!
От жаждата да любиш, ме роди.
Но аз не вярвах в любовта ти.
И в нейното нестихващо огнище
раздухвах страх,
убиващия страх,
убиващия страх от мене.
Обич моя!
Прости!
Навярно вече влизам в пълнолетие,
защото ме спохожда мисълта
за моята, голямата вина,
вековната вина пред тебе.
Обич моя!
Почакай ме! Тъй дълго си ме чакала.
Кълна се във силата на слабостта ти,
в копнежа ти да бъдеш любена,
във жаждата да любиш, се кълна,
отнетото до капка ще ти върна! (×2)
И някога от мъката и болката
роден и сам родил те,
аз може би ще те заслужа.
Обич моя! (×2)