Обич действителна, обич измислена
вън пред вратата седеше.
Сън ли бе всичко, или пък истина?
Хубаво с тебе ни беше.
Обич пречистена, обич единствена
люлка от слънце плетеше.
Сън ли бе всичко, или пък истина?
Хубаво с тебе ни беше, ни беше.
Няма, няма да върнеме никога времето,
няма да променим света ти и аз.
На годините наши захвърлила бремето,
младостта ще остане в нас, вечно в нас.
Обич действителна или измислена
в своята власт ни държеше.
Сън ли бе всичко, или пък истина?
Хубаво с тебе ни беше, ни беше.
(×2):
Няма, няма да върнеме никога времето,
няма да променим света ти и аз.
На годините наши захвърлила бремето,
младостта ще остане в нас, вечно в нас.