Всичко си отива тихо от света –
птици, нощ красива, чувство и мечта.
Гасне всяка жажда, ден или луна,
гасне, но се ражда нова светлина.
Гасне всяка жажда, ден или луна,
гасне, но се ражда нова светлина.
Обичай ме във тази късна зима,
обичай ме под пролетния дим,
обичай ме с любов неповторима,
обичай ме с копнеж недостижим!
Обичай ме, макар и закъсняла,
обичай ме, от обич засияй,
обичай ме, обичай на раздяла,
обичай ме, обичай ме безкрай!
Утре ще съм вече шепот на река,
прах, събран далече в нечия длан.
Чувствата тогава мъртви ще са в мен –
обич не познава камъкът студен.
Чувствата тогава мъртви ще са в мен –
обич не познава камъкът студен.
Обичай ме във тази късна зима,
обичай ме под пролетния дим,
обичай ме с любов неповторима,
обичай ме с копнеж недостижим!
Обичай ме, макар и закъсняла,
обичай ме, от обич засияй,
обичай ме, обичай на раздяла,
обичай ме, обичай ме безкрай!
Обичай ме!