Върви по пътя си.
Аз ще поема дългият път.
Ще намеря собствения си път.
Както аз бих.
Задръж портите си.
Като крясък с усещане на Мидас.
Шега по начина, по който се разяждаме.
И вдишай отново.
И ще намериш загуба.
И ще бъдеш уплашен, от това, което си намерил.
Кога дойде времето,
разкъсай го.
Ще има овес във водите,
ще има птици на земята,
ще има неща, които не си я попитал,
ох, как те разкъсват сега.
Върви по пътя си.
Аз ще поема дългият път.
Ще намеря собствения си път.
Както аз бих.
Задръж портите си.
Като крясък с усещане на Мидас.
Шега по начина, по който се разяждаме.
И вдишай отново.
И ще намериш загуба.
И ще бъдеш уплашен, от това, което си намерил.
Кога дойде времето,
разкъсай го.
Ще има овес във водите,
ще има птици на земята,
ще има неща, които не си я попитал,
ох, как те разкъсват сега.