Безпокойство
и безредие
в непрогледността
на моите мисли,
на моите мисли…
И тогава си представям теб
като прерия…
Ето ни внезапно и нас двамата –
няма вече мъгла,
няма вече мъгла…
Бели облаци на североизток
и ето те – вече си над мен.
Ще ме изсушиш
във вятъра…
Оазис – в моята пустиня се раждаш ти;
оазис – гори, откриващи се към синевата…
Вече се загубвам
във този свят,
в твоите очи
зеленодънни…
Сега за мене ти
си почти любов
и забелязвам теб,
всяко твое ухание
как се плъзга, как се забавя…
Искрящи морета
и аз и ти в едно
в небитието
на времето…
Оазис – в моята пустиня се раждаш ти;
оазис – гори, откриващи се към синевата…
Вече се загубвам
във този свят,
в твоите очи
зеленодънни…