Вдигни глава, в мене погледни,
с ръцете си, мокри от сълзи, ме докосни.
Искаш да вървя да не гледам как пак,
пак безсилие разяжда те.
За тебе аз ще остана, сам на прага ще застана,
ще те чакам и ще стана тиха сянка в нощта.
Аз ще остана, да живея ще престана и какво,
че като рана ме убива любовта, ме убива любовта.
Минутите преброени са, "тръгни от мен" каза ми -
сега късно е, обичам те, ще се боря за теб,
тръгвай с мене напред, тук, тук оставам аз,
оставам аз, не ме е страх.
За тебе аз ще остана, сам на прага ще застана,
ще те чакам и ще стана тиха сянка в нощта.
Аз ще остана, да живея ще престана и какво,
че като рана ме убива любовта, ме убива любовта.
За любовта ли - за нея мога много да говоря,
любовта ли - за нея и за тебе ще се боря
и когато ми каза, че за нас е вече края
аз не вярвам, не мога да си тръгна - ще остана
За тебе аз ще остана, сам на прага ще застана,
ще те чакам и ще стана тиха сянка в нощта.
Аз ще остана, да живея ще престана и какво,
че като рана ме убива любовта, ме убива любовта.