Ο Άμλετ της σελήνης [O Ámlet tis selínis] [Bulgarian translation]

Мамиш небето със заклинания черен огън

че животът подарява без да иска в замяна

и всичките думи на лудите, които бяха наши думи,

ще омагьосаш с отрова в разточително мълчание.

Жалееше с любовите, гол и пиян

защото с безсмъртните имаше сметки за уреждане

ариите на една опера фъфлиш победен

провинциален ученик пред двама оракули.

На какво завиждаше , какво би поискал , славния Париж

така или иначе хората вече навсякъде са дрогирани.

Претендираш за чудесата, които дава хашиша

и халюцинираш докато живеят в своите затвори.

И една вечер когато се облече като Хамлет на луната

угаси с едно подухване светлините на сцената

и монолог започваш, загадките разплиташ

на изкуството и на една епоха древна и мрачна.

На какво завиждаше, какво би поискал,славния Париж

така или иначе хората навсякъде са дрогирани.

Претендираш за чудесата, които дава хашиша

и халюцинираш докато живеят в своите затвори.