Аз не съм твоя дъщеря, Чили, и никога не съм те виждала, но когато убиваха твоята младост, убиваха и мен.
Знаете ли, хора, стадиона на смъртта?
Той е в моята родина – Чили.
Снощи бях на двадесет години,
днеска вече нямам свое име.
С черно дуло ослепиха твоя син, родино!
Но отново аз ще се родя
и отново ще горя за теб,
и отново ще умра за теб,
о, Чили!
Твоите червени цветове,
твоите червени синове,
твоите червени знамена,
о, Чили!
Снощи ме гориха в моя град Сантяго,
снощи ме убиха във Сантяго.
От кръвта ми макове израстват
над смъртта ми като гневна клетва.
С черно дуло ослепиха твоя син, Родино!
(×2):
Но отново аз ще се родя
и отново ще горя за теб,
и отново ще умра за теб,
о, Чили!
Твоите червени цветове,
твоите червени синове,
твоите червени знамена,
о, Чили!