(×2):
Кажи ми ти, аз как да те забравя
и всичко скъпо как да залича?
Преследва ме и ден, и нощ безкрая,
„Къде си?“ – вика моята душа.
Очи като звезди огряват,
усмивка бисерна блести като зора,
ръце, които милват и прощават.
Какъв бе ти, така и не разбрах.
Дните ми така си отминават.
Косата виж как бързо побеля.
О, как ми липсваш – как да те забравя?
Къде си ти? Аз викам те, ела!
(×3):
Очи като звезди огряват,
усмивка бисерна блести като зора,
ръце, които милват и прощават.
Какъв бе ти, така и не разбрах.