В този свят има много морета,
обградени с красиви пристанища,
има залив един – в него спят ветровете,
уморени от сиви платна и миражи.
Всеки изгрев, всеки залез
моя залив приморски ще очаква със трепет
пак на пристана малък да ни сгреят със обич
две усмихнати лодки – очите ти.
Тук под бялата песен на чайките
ще откриеш неказани истини.
Аз ще бъда вълна – като в приказка чудна
ще те галя сред синия танц на морето.
Всеки изгрев, всеки залез
моя залив приморски ще очаква със трепет
пак на пристана малък да ни сгреят със обич
две усмихнати лодки – твоите очи, твоите очи.