В тебе има нещо, което
непознато е за сърцето ми,
в абсолютно луда превръща ме,
поглъща ме.
В тебе има всичко, което
силно плаши, силно привлича ме,
но не го наричай обичане.
До кръв целуваш,
до смърт ревнуваш,
искаш ме, за да ме погубиш,
от яд раняваш –
любов ли казваш на това,
любов ли?
Не е любов, а петдесет нюанса сиво,
но по-жестоко е, защото е на живо с теб,
и не очаквам, знай,
да има хубав край!
Защо не можеш да ме обичаш?
Защо не искаш да ми повярваш?
Защо ме караш да съжалявам,
че те обожавам?
Как обичаш да заповядваш,
вместо Бог да бъдеш, се радваш ти,
но не падам лесно в краката ти –
боли, нали?
Господарят всъщност слуга е,
който моли да си играе с мен,
но играе с чувство на победен.
До кръв целуваш,
до смърт ревнуваш,
искаш ме, за да ме погубиш,
от яд раняваш –
любов ли казваш на това,
любов ли?
Не е любов, а петдесет нюанса сиво,
но по-жестоко е, защото е на живо с теб,
и не очаквам, знай,
да има хубав край!
Защо не можеш да ме обичаш?
Защо не искаш да ми повярваш?
Защо ме караш да съжалявам,
че те обожавам?
Любов ли?
Не е любов, а петдесет нюанса сиво,
но по-жестоко е, защото е на живо с теб,
и не очаквам, знай,
да има хубав край!
Защо не можеш да ме обичаш?
Защо не искаш да ми повярваш?
Защо ме караш да съжалявам,
че те обожавам?
Защо ме караш да съжалявам,
че те обожавам?