Живот по спомени и път за никъде.
Като насън вървя, във мислите за теб.
Пак въпроси без отговор горчат в очите ми.
Отговора го знаеш само ти, единствено ти.
Няма те, а утрото още мирише на тебе.
Няма те, а твоето дишане чувам до мене.
Няма те, но твоята снимка при мене остана
като залог, че ти ще си мой доживот.
Винаги единствено мене във всяка ще виждаш.
Винаги гласа ми в техните думи ще чуваш.
И дори ще искаш със моите очи да те гледат.
И ден по ден ще търсиш парченца от мен.
Хиляда спомени целуват ме в нощта.
Хиляда истини разстрелват през деня.
Ако можех да заменя докрая дните си,
за това още миг до мене да си, до мене да си!
Няма те, а утрото още мирише на тебе.
Няма те, а твоето дишане чувам до мене.
Няма те, но твоята снимка при мене остана
като залог, че ти ще си мой доживот.
Винаги единствено мене във всяка ще виждаш.
Винаги гласа ми в техните думи ще чуваш.
И дори ще искаш със моите очи да те гледат.
И ден по ден ще търсиш парченца от мен.
Няма те, а утрото още мирише на тебе.
Няма те, а твоето дишане чувам до мене.
Няма те, но твоята снимка при мене остана
като залог, че ти ще си мой доживот.
Винаги единствено мене във всяка ще виждаш.
Винаги гласа ми в техните думи ще чуваш.
И дори ще искаш със моите очи да те гледат.
И ден по ден ще търсиш парченца от мен.